Думите са големи, но още по-големи са действията

… или трябва ли някой да ни нарича доброволци, за да си помагаме

Стотици, дори хиляди неправителствени организации и социално отговорни компании по света говорят за доброволчеството, за нуждата и ползите от влагането на време, труд и ресурси в името на по-висша кауза (от печеленето на пари). Работодатели често предпочитат кандидати за техни позиции, които са участвали в подобни инициативи.

Светът говори за доброволчески труд вече близо 260 г. Да, според разни източници, до които се докопахме, по-организирана форма на безвъзмезден труд за пръв път е била предлагана на хора, нужни за военна служба okolo 1755 г. Около 19-ти век обаче организации, сред които Армията на спасението и Християнската асоциация на младите мъже (YMCA) започват да говорят за доброволчество във формата, която е най-близка до нас сега.

В момента то става все по-формализирано, често дори политизирано. Превърнато е в социален жест, дори в размахан пръст към управляващите сили. Символично, а и не само, връщане на властта в ръцета на народа. Като това с особена сила е валидно за България.

volunteer group hands together

Но когато се замисли човек, думи като благотворителност, кауза, мисия, доброволчество са просто по-лъскавата опаковка, на което всеки от нас със сигурност се е посветил в даден момент от живота си и вероятно продължава да го прави. Затова търси своите каузи, открий хора, които искат същото, за да може заедно да променяте живота на тези, които имат нужда от това.

Останалото са само думи. Действията са това, което има истинско значение!

 

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn