Десетки пъти сме говорили за начините, по които човек може да помага, за каузите, в които може да се включи навсякъде по света, обсъждали сме дори дали е необходимо някой да ни организира и нарича доброволци, за да подаваме в ръка на хората в нужда.
Все пак културата на взаимопомощ е нещо, за което със сигурност трябва да се борим, особено в държава като България, в която след годините на комунизъм социалното и колективното са се превърнали едва ли не в мръсни думи.
Независимо дали си част от неправителствена организация или искаш да запалиш свои приятели по доброволството може би ще ти се иска да имаш следните неща предвид.
- Мотивът трябва да бъде хората, които имат нужда от помощ и тяхното по-добро бъдеще и живот. Не като опит да се угоди на дадена организация, компания или група хора.
- Доброволческите каузи трябва да дават умения, да те учат, а не да те превърнат в човек за всичко, който да носи кафе в нечий офис.
- Празните приказки нямат място в доброволчеството. Да, много е хубаво някой да ти обясни колко е важно да помагаш безвъзмездно на дадена кауза, но още по-хубаво е да видиш, че по нея се работи истински.
- Целта и резултатите трябва да са ясни. Няма нищо по-мотивиращо от това да видиш приноса си.
- Изискванията за доброволци трябва да са също толкова високи колкото тези за платени кадри. Всяка кауза има нужда от способни хора, а не просто бройка.
- Творческата атмосфера също е огромен стимул, затова колкото и сериозна да е каузата, хората трябва да се радват и забавляват докато си помагат, не да ронят сълзи или да се паникьосват.
По Джеф Броди за: http://www.jeffbrodie.com/7-secrets-to-a-compelling-volunteer-culture/
