Работещите бедни

Автор: Костадин Костов

Знаете ли, че в България има повече от 1 милион работещи бедни? Какви са те?

Това са хора, които работят, но въпреки това се причисляват към графа бедни. Те имат трудов договор, плащат осигуровки и данъци. Сутрин излизат на работа и вечер се прибират. Но въпреки това, техният доход граничи с крайна бедност.

Преди няколко седмици Диана Найденова попита министъра на финансите какво би платил с 400 лева?

Парадоксално за мен, той отговори, че ще плати уроците по математика на сина си, защото образованието било най-важно. Да, така е. Образованието е най-важно, за да може детето ни да оцелее в този бързоразвиващ се свят. Но наистина ли този човек смята, че обикновеният българин би платил точно това със своята мизерна заплата от 400 лв?

Не, г-н Министър. Българинът първо си плаща тока – за да не остане на тъмно.

Първо плаща сметките, за които биха го изключили и след това, ако остане нещо, а то едва ли ще остане, би платил уроци.

Fotolia_2921572_X

Българинът си плаща кредитите, защото българските банки дебнат като лешояди около неговия почти ограбен дом и само чакат едно закъснение и са готови да вземат и дрехите от гърба му.

Българинът не купува храна за целия месец, защото той наистина не знае как ще изкара месеца. Прави го на магия, с малкото, което му остава.

Именно това е работещият беден.

Този, който е почти магьосник, който умее от нещо малко да направи нещо голямо – а именно да оцелее.

Точно заради това, неговите деца едва ли ще работят в България. Те може би ще учат тук, защото е по-евтино. Но след това ще заминат някъде, където няма да гледат на тях като на животни. Някъде, където ще получават толкова, колкото ще им стигне за един нормален живот, без да е мизерен и жалък.

Същите тези деца ще помагат на работещия беден, защото той тогава ще взима някаква мизерна пенсия, дадена от една мизерна държава.

И, ако дотогава се е чудел как да изкара месеца с 400 лв., то след това започва да се чуди как да го направи с 200 лв. А ето това вече е за книгата с рекордите на Гинес.

И, докато министърът се затруднява с отговора на въпроса – какво първо би платил, милиони други българи зная отговора.

Могат даже да му направят пълен отчет на това какво се прави с толкова малко пари. Ще му ги разграфят до стотинка. Но докога ще могат да живеят така?…

След като с всеки изминал ден цените бавно и мъчително се вдигат и никой вече не говори за това. Рядко можеш да намериш хляб за един лев, а сиренето е все по-скъпо…или е имитиращ продукт.

Един имитиращ продукт в един имитиращ живот.

Защото според мен това не е живот.

Да броиш стотинките и да се молиш да изкараш и този месец. Да виждаш как родителите ти карат с 20 лв. до заплата, а самата заплата е след половин месец.

Да се чудиш откога не си излизал, защото нямаш пари да го направиш.

Да се молиш да не идват празници, защото трябва да теглиш бързи кредити, за да ги посрещнеш и да се чудиш после как да ги връщаш.

Да се надяваш да не се разболееш, защото няма как да си позволиш лекарствата.

И накрая…да се молиш да не изгубиш работата си, защото дори и работещ беден… е по-добре, отколкото безработен. Защото за безработните никой не мисли. Никой не мисли как в България не можеш да си намериш работа, освен, ако не си сервитьорка или барманка. Ако си на 40 години и няма как да изпълняваш тези две професии, то тогава си обречен на глад.

Да, работещите бедни сме много…

И аз питам министъра: Какво би направил, ако няма и тези 400 лв, какво би платил тогава?

Източник: www.lentata.com

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn