Защо изхвърляме храна?

Франция прие закон, с който се забранява изхвърлянето на годна за консумация храна. Френската държава, заедно с всички останали членове на Европейския съюз, се е задължила да намали количеството похабена храна с 50% до 2025 година. Примерът й със сигурност ще бъде последван от други европейски държави.

Добре е да не забравяме, че около един милиард души по земята умират от глад.

Фотография: Робърт Кларк за
Фотография: Робърт Кларк за „Нешънъл Джиографик“

На едно от първите места в света по изхвърлена храна са американците, с 36 млн тона изхвърлена храна през 2012 г. Този кошмар е онагледен от проекта на „Нешънъл Джиографик“, който има за цел да изобрази количеството храна, което едно средностатическо американско семейство от четирима членове изхвърля за една година, а именно – 40% от общото количество, което купуват за същия период от време. Главни действащи лица са фотографът Робърт Кларк, семейство Валд от Ню Джърси и авторката Джена Търнър.

В същото време положението не е по-добро. В рамките на Европейския съюз годишно се изхвърлят 100 милиона тона храна. И ако това не ни е достатъчно или ни се струва отдалечено и отвлечено, нека си припомним, че и в България има хора, които живеят на ръба на оцеляването.

Две са посоките, в които трябва да се работи – в намаляването на излишъците при пазаруване и в правилното оползотворяване на храната, която магазините, хотелите и другите търговски обекти изхвърлят. Докато похабяването на храна в домакинствата по разбираеми причини не е особено разпространено в България, по-друг начин стои въпросът с изхвърлянето на храна в индустриален мащаб.

Какво всъщност пречи на българските търговски вериги да даряват годната за консумация храна? Според източници от бранша, две са основните причини.

Първо, липсата на независим орган за проверка и удостоверяване на годността на хранителните продукти. Такъв може да бъде създаден или от неправителствения сектор, или от държавата, но неговото съществуване е абсолютно задължително, за да имаме гаранция, че дарената храна е годна за употреба.

Второ, върху бракувана стока не се начислява ДДС, за разлика от дарената, върху която държавата начислява налог.

Явно ни трябват спешни мерки в законодателството. Добрият пример вече го има, дано по-бързо го последваме.

 

Източник: www.momichetataotgrada.com

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn