България изостава от добрите практики при даряването на храни

Това констатира ръководителят на Holiday Heroes, Росица Томова. „От две години насам сдружението ни се опитва да организира дискусия по проблема с участието на представители на основните заинтересовани страни — министерствата на финансите, на труда и социалната политика и на земеделието и храните, бизнеса и други неправителствени организации. За съжаление засега институциите не откликват на поканата ни“, споделя тя.
Печалният факт, че в България годишно се изхвърлят около 67 000 тона годна за консумация храна, на фона на стряскащата статистика за 1,5 милиона гладуващи българи, е вече добре известен.

Кои са причините за това разхищение?

Според Цанка Миланова – изпълнителен директор на Българска хранителна банка, основният проблем е в действащото българско законодателство, което се явява пречка за даряването на храни от производители, преработватели и търговци. В момента за тях е по-изгодно да бракуват и изхвърлят храните с изтичащ срок на годност или недобър търговски вид, вместо да ги даряват.

Данъчното законодателство при даряване на храни — европейският опит

Обединеното кралство

Данъкът добавена стойност върху храните в Обединеното кралство по принцип е 0%, което важи и за случаите, когато се даряват храни. Нулевата данъчна ставка е резултат от преговорите за присъединяване на страната към ЕС.

Белгия

Когато се дарява храна на регистрирани към Белгийската федерация на хранителните банки организации, даренията не се облагат с ДДС.

Франция

ДДС върху даряваните храни не се дължи, като дарителите имат право и на данъчен кредит в размер 60% от стойността на дарението.

Полша

Дарителите на храни в Полша са освободени от задължението да начисляват ДДС върху тези дарения от 2103 година насам. Ако са изпълнени определени условия, даренията на храни могат да се приспадат от облагаемата данъчна основа (в размер до 10% от облагаемия доход).

Португалия

С ДДС не се облагат даренията на храни към определени организации (напр. държавни или такива с нестопанска цел), когато крайните бенефициенти са хората в нужда. Освен това, при определени условия дарителите могат да осчетоводят като разход до 140% от стойността на дарението. Има ограничение обаче общата сума да не надвишава 8/1000 от оборота на компанията-дарител.

Данните са от проучване, извършено по поръчка на Европейския икономически и социален комитет, по повод негово Становище относно приноса на гражданското общество за стратегия за предотвратяване и намаляване на загубите и разхищението на храни.

Пътят напред

Необходими са промени в Закона за данък добавена стойност и Закона за корпоративното подоходно облагане в съответствие с добрите европейски практики, които да уредят данъчни облекчения за дарителите на храни. Един от вариантите е стойността на даряваните храни за целите на данъчното облагане да се определя на значително занижени нива или дори да бъде нула, както препоръчва Европейската комисия. Друга възможна посока на действие е създаването на стимули за дарителите на храни чрез правото на данъчен кредит.

Има и друг силен инструмент за стимулиране на даряването на храни и той е свързан с екологичния аспект на тази дейност, който допълва социалния. Става дума за ограничаването на отпадъците чрез т.нар. йерархия на отпадъците, залегнала в чл. 4 на Директивата относно отпадъците, която България като държава членка на ЕС е задължена да транспонира и прилага. В тази йерархия предотвратяването на отпадъците заема първо място в приоритетния ред за управлението им. А даряването на храни с изтичащ срок на годност или недобър търговски вид е именно превантивна мярка срещу генерирането на хранителни отпадъци. Ангажиментът на ЕС, и в частност на България, за ограничаване на хранителните отпадъци става още по-неотложен с оглед приетата от Общото събрание на ООН през септември 2015 г. цел за намаляване наполовина на хранителните отпадъци на глава от населението на равнище продажби на дребно и потребление до 2030 г.

Последната дума по всички аспекти и мерки, които касаят даряването на храни, имат, разбира се, експертите. Неслучайно Holiday Heroes и други организации с нестопанска цел многократно са подемали различни инициативи, насочени към експертен диалог с цел промяна на българското законодателство. Едно е сигурно – в една от най-бедните страни в Европейския съюз (по данни на Евростат), не бива да загърбваме общите усилия за намаляване на хранителната бедност.

Очаквайте продължение на темата – Част 2 „Отвъд океана – САЩ“

Share on FacebookTweet about this on TwitterPin on PinterestShare on Google+Share on LinkedIn